Стефан Иванов – за нас е огромна чест, че прие да бъдеш наш лектор!
1/ Какъв е краткият отговор на въпроса „Кой си ти?“
Човек, който гледа, слуша, говори и пише. В този ред гледането и слушането отнемат повече време от останалото и вероятно точно затова са по-важни.
2/ А по-дългият?
Същото, но по-дълго. Пиша поезия и пиеси, чета чужди текстове професионално и лично, работя в театър, в момента като временно изпълняващ длъжността директор на Театър „София“, преди това като драматург в „Сфумато“. Участвах в правенето на фестивал („Малък сезон“), правим издателство с приятели („Кота 0“) и водя рубрика за литературна критика („На второ четене“). Ако всичко това има общ знаменател, той е, че някой трябва да внимава какво се случва с думите на другите хора, а и със своите.
3/ Нещо, което не е задължително да знаем за теб, но пък защо да не знаем:
Колекционирам патици, хартиени, гумени, керамични, метални. Не помня кога започна и не съм сигурен, че аз го започнах. Може би първата се казваше Факира Патица. В един момент хората около мен решиха, че вече знаят какво да ми подаряват. Патицата е или беше любимото ми животно, защото е еднакво способна да плува и да лети и не изглежда особено впечатлена, макар и да е впечатляваща. Обичам да ги гледам как правят и двете. Любимото ми куче обаче завинаги остава Арча, черен ангел и нюфаундленд.
4/ Защо прие поканата да си лектор на TEDxSofia 2026 „Смисълът да даваш“?
Заради темата. Това е от онези формулировки, които звучат безобидно, докато не започнеш да мислиш върху тях сериозно, и тогава се оказва, че опират до почти всичко, с което се занимавам. С писането, театъра, издаването на книги, които няма да направят никого богат. Приех, защото имам какво да кажа по въпроса и защото ми беше любопитно да проверя какво точно.
5/ Смисълът да даваш…
Нищо няма смисъл без безкористен дар. Всичко останало е размяна, размяната си има своята логика и своите ползи, но не произвежда особен смисъл.
6/ Казват, че на Коледа стават чудеса. Какво чудо си пожелаваш да ти се случи тази година?
Желая мир, здраве и радост, в този ред, защото без първото другите две са временни. Звучи като тост, знам. В момент, в който и трите са дефицитни, тостовете стават по-сериозен жанр.
7/ Послушно дете ли беше? А сега, като възрастен?
Бягах от вкъщи, от детската градина и от училище, правех го спонтанно и методично, без особена драма и защото ми се струваше, че другаде е по-любопитно. После в един момент избрах да бъда добър и оттогава следвам този избор. Оказа се по-трудно от бягането и доста по-интересно.
8/ Как празнуваш Коледа?
Майка ми е родена на Бъдни вечер, така че у нас Коледа винаги е била първо личен рожден ден и празник и чак после още по-голям празник.
