Ето го и следващия лектор, който ще излезе на сцената на TEDxSofia 2026 „Смисълът да даваш“ – Богомил Шопов
Човек, хакер и артист, както той самият се определя, прочетете повече за него в следващите редове.
1/ Какъв е краткият отговор на въпроса “Кой си ти?”?
Аз съм човек, хакер и артист, който обича да разбива бъговете не само в кода, но и в системите и начина, по който мислим, като използвам технологиите, изкуството и провокацията, за да задавам неудобни въпроси и да предизвиквам промяна.
2/ А по-дългият?
Аз съм човек, хакер и артист, който обича да разбива бъговете не само в кода, но и в системите, институциите и начина, по който мислим. Повече от 20 години работя с технологии, софтуер, киберсигурност, отворен код и свободен софтуер, поверителност и дигитални права, но винаги съм бил по-заинтересован от хората зад технологиите.
Аз съм шифропънк. За мен криптографията не е просто технология, а инструмент за свобода. Вярвам в поверителността, децентрализацията и правото на човек да контролира собствените си данни и дигитална идентичност. Подозирам всяка система, която иска повече контрол, отколкото е готова да даде на хората.
Като артист използвам театър, визуално изкуство, публични намеси и провокация, за да направя невидимото видимо. Не вярвам, че светът се променя, докато чакаме някой друг да го направи.
За мен „Човек. Хакер. Артист.“ не са три различни роли. Те са три начина да правя едно и също нещо: да не приемам света такъв, какъвто ми е поднесен, да го разглобя, да разбера как работи и да видя как мога да го променя.
3/ Нещо, което не е задължително да знаем за теб, но пък защо да не знаем:
Пиша в интернет още от началото на 2000-те, когато блоговете бяха малко по-различни от днешните социални мрежи. А преди няколко месеца реших да направя още една крачка и да стана писател. Оттогава пиша кратки истории, в които се срещат трите ми големи теми: човекът, изкуството и хакерството. Понякога са технологични, понякога странни, понякога смешни, но винаги са начин да изследвам какво ни прави хора и какво се случва, когато започнем да „хакваме“ света около нас.
4/ Защо прие поканата да си лектор на TEDxSofia 2026 “Смисълът да даваш”?
Приех поканата, защото изкуството да даваш го открих много отдавна и то постепенно се превърна в начин, по който разбирам развитието си. Когато даваш от знанието, времето, идеите и енергията си, не губиш, а създаваш пространство за нещо ново. Вярвам, че така растат хората, общностите и самите идеи. TEDx е точно такова място за споделяне, срещи и даване без очакване за незабавна отплата. А когато темата е „Смисълът да даваш“, нямаше как да кажа „не“.
5/ Как би довършил изречението. Смисълът да даваш…
Смисълът да даваш… е да създаваш нещо, което може да бъде използвано, променяно и надграждано от други. Огромна част от света около нас, особено в технологиите, е построена именно така, често от хора, които никога няма да срещнем и които не очакват нищо в замяна. За мен даването е начин идеите да не свършват с нас, а да продължат да живеят, да се променят и да носят смисъл на някой друг.
6/ Понеже решихме да няма въпрос номер шест, напиши някаква мъдрост тук
Ако не харесваш света, в който живееш, не се оплаквай от него прекалено дълго. Разгледай му кода, намери бъга и го хакни. А ако не можеш да го хакнеш, поне направи достатъчно шум, че някой друг да се събуди.
7/ Казват, че на Коледа стават чудеса. Какво чудо си пожелаваш да ти се случи тази година?
Пожелавам си едно много модерно чудо: хората да започнат отново да пазят личното си пространство. Да се замислят кой гледа, кой слуша, кой събира и кой решава какво знае за тях. Защото най-удобният човек за наблюдение е този, който доброволно се отказва от собствената си неприкосновеност. Като артист бих добавил и малко магия, за да направим невидимото достатъчно видимо, че никой повече да не може да се преструва, че не го вижда.
8/ Послушно дете ли беше? А сега, като възрастен?
Не знам дали съм бил послушно дете, но със сигурност съм бил добър в това да се подчинявам. В един момент, не помня точно кога, реших, че това не е особено полезно умение и започнах да се боря с него. И до днес се опитвам да не бъда „послушен“ възрастен.
9/ Как празнуваш Коледа?
Със семейството, разбира се, и с всички онези традиции, които не сме си избирали, но някак са станали наши. Много храна, ракия, разговори до късно и миризмата на горящи дърва в студения въздух някъде в сърцето на Балкана. Нищо особено модерно. И точно затова е хубаво.
