Ако можеше да се върне в училище, Младен Запрянов би добавил време, в което децата да учат как да се отнасят едни с други, да се изразяват, да задават въпроси, както и да планират и да предприемат, да управляват средствата, с които разполагат и да си набавят средствата, които са им нужни.
Повече за Младен и идеята, която той ще представи на сцената на TEDxSofiaED можете да прочетете в интервюто:
Представете се с няколко думи:
– Името ми е Младен Запрянов. Вярвам, че всичко може да бъде научено и всеки може да бъде по-добър. Опитът ми ме е научил, че отношението към промяната е от голямо значение за успеха и същевременно никой не обича много промени. Затова подкрепям клиентите си в трансформациите, които предприемат или които средата налага да бъдат приети.
Гледайки назад към ученическите си години, кои ви бяха любимите предмети?
– Музика, математика, литература, физика, химия, биология, история. Може да прозвучи странно, но нямах нелюбим предмет 
Ще ни споделите ли любим спомен от ученическите си години?
– Разбира се, има рояци спомени от ученическите години, къде по-бунтарски, къде по-трепетни или свързани с някой успех. Имах огромния късмет да превеждам на режисьора Клод Бонен, докато поставяше „Честна мускетарска“ на Валери Петров в драматичен театър „Иван Димов“ в Хасково. Виждах как месеци наред работеше с актьорите. След това направиха турне във Франция. Харесваше ми да имам някакъв принос в това.
Ако можете да се върнете в училище, кой предмет бихте добавили в програмата?
– Със сигурност бих добавил време, в което децата да учат как да се отнасят едни с други, да се изразяват, да задават въпроси, да разбират чувствата си, да четат внимателно с разбиране, да разпознават невярната или подвеждаща информация, да планират и да предприемат, да вихрят въображението си, да управляват средствата, с които разполагат и да си набавят средствата, които са им нужни.
Какво бихте казали на гостите на TEDxSofia ED преди събитието?
– Живейте живота си, такъв какъвто го разбирате, заедно с това бъдете в обществото ни и активни, защото дължим на децата ни едно по-добро бъдеще, а то зависи от средата извън микросвета, който всеки от нас има.
