TEDxSofia 2019 представя: Александър Кюркиев

Този лектор ще е горещ. Направо пари. Не, не, не говорим за страст или еротика. Говорим за Люто! И ако при споменаването на Chilli Hills нищо не изкача в главата ви, то сигурни сме, че ако видите логото им, червената чушка и бутилчицата на тези сосове, то със сигурност ще си кажете: “Аааа, да. Знам ги!”. Ей това наричаме успешен, разпознаваем български брад. Но кой стои зад него?

Александър Кюркиев – сериен предприемач, огромен лютояд и виновник за подлютяването на голяма част от българското население. А неговата рожба Chilli Hills с гордост може да се нарече първата българска марка за люти гурме продукти. Сандо, както го наричат приятелите, е един от първите в страната, заели се с  разпространението и популяризирането на градската култура и екстремните спортове. Освен това маркетингов консултант за световни марки, пионер в новите медии и електронната търговия. Оставя изброените по-горе, както и 20 години живот зад граница, за да се засели на собствени “люти хълмове” в близост до София и да превърне хобито и страстта си в бизнес. Да, той е поредният пример, че това е възможно. А историята му на градско момче, отдало се на червените, горещи, люти чушки, определено си струва да бъде споделена. Лично! От него, на 13 април в Rainbow Plaza.

TEDxSofia: Ако се срещаме за първи път какво ще ни кажеш за себе си?

Александър: По принцип бързо се отварям към хората, които се интересуват. Питай, ще ти кажа и разкажа. Като всеки човек от моето време и аз имам някой интересни хитове в моята дискография.

TEDxSofia: Какъв беше преди 10 години?

Александър: Не много по-различен от сега. Определено не толкова ангажиран и в по-добра физическа форма. С повече свободно време и по-малко отговорности. Не по-умен или по-глупав. Евентуално по- емоционален.

TEDxSofia: Какъв искаш да си след 10 години?

Александър: Бих желал да имам повече свободно време за важните неща в живота, които все избутваме на заден план. Да съм в добро здраве и физическа форма. И не на последно място –  да бъда щастлив.

TEDxSofia: Вярваш ли, че хората се променят?

Александър: Да, естествено. Много хора говорят за промяна, но малко са тези, които наистина успяват. Обикновено трябва да се случи нещо драстично в живота на човек, за да премине към промяна. Умни са тези, които не чакат подобен момент.

TEDxSofia: Коя е най-голямата метаморфоза, която си наблюдавал досега?

Александър: Човекът и цялостното му развитие – първо физическо, после умствено и накрая духовно. Наблюдавал съм го в живота на 22-годишния си син и го наблюдавам отново в живота на 2-годишната ми дъщеря.

TEDxSofia: Защо се съгласи да бъдеш лектор на TEDxSofia 2019?

Александър: Предизвикателно е за мен. Също така, мисля че мога да разкажа нещо, което доста хора не са знаели и би им било интересно да научат.

TEDxSofia: Какво имаш да кажеш на публиката?

Александър: Бих споделил моите наблюдения и опит в сферата на експлозивния свят на лютото.

TEDxSofia: Люти жени или сладки чушки?

Александър: Пикантни жени и люти чушки с хаплив характер.

TEDxSofia: Made in BG, защото…?

Александър: Защото сме дори по-добри от много добрите в света, защото единствено това ще направи икономиката ни независима, защото е важно да създаваме тук в България, защото е готино да осигуряваме работни позиции на локално ниво, защото можем да го направим.

TEDxSofia: Какъв е вкусът на успеха?

Александър: Първо – леко парлив с гъделичкащо сетивата усещане. Постепенно прерастващ в експлозивно зашеметяваща вълна, отминаваща бааавно и преминаваща в уникален пикантен послевкус.

TEDxSofia 2019 представя: Мария Чернева

Сигурни сме, че мнозинството от вас я помни от малкия екран. Мария Чернева звучи доста познато, нали? Тя прекарва почти 30 години в БНТ. Напуска я емоционално, по не особено приятен начин. Освен че е социално ангажирана дама, тя нищи здравни теми, авторка е на десетки филми и една книга. Не на последно място – тя е майка ! Наред с това е инициаторка на различни кампании, пет години защитава интересите на децата, като част от Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Активността ѝ в социалните мрежи доказва всичко написано по-горе. Решите ли да отделите две минути на стената ѝ във Фейсбук, то след изтичането им ще сте успели да си изградите собствена ярка идея за тази жена. Ние, изключително впечатлени от работата ѝ за списание “Космос” и арктическата ѝ мисия, приготвихме специален въпрос точно за това. Прочетете отговора ѝ внимателно. Той е същински кратък разказ и те пренася мигновено в един далечен, непознат, студен свят. Но най-вече, показва ви малка частица от душата на Мария.

За каква ли метаморфоза ще говори Мария на TEDxSofia 2019? Опитайте се да отгатнете от отговорите ѝ и ви чакаме на 13 април в Rainbow plaza, за да я чуем  заедно.

TEDxSofia: Ако се срещаме за първи път какво ще ни кажеш за себе си?

Мария: Мразя да мразя, обичам да се смея, щастлива съм да научавам разни интересни истории, ненаситна съм даже, имам точната професия за целта. Научих се да не се депресирам, заради кривата ни действителност, явно ще трябва да я поправяме.

TEDxSofia: Каква беше преди 10 години?  

Мария: Същата.

TEDxSofia: Каква искаш да си след 10 години?

Мария: Същата.

TEDxSofia: Вярваш ли, че хората се променят?

Мария: Така трябва. Може и да не е непременно коренно, но количествено със сигурност.  

TEDxSofia: Коя е най-голямата метаморфоза, която си наблюдавала досега?

Мария: Драстичната промяна на нашето общество, на системата ни след 10 ноември. По аналогия на метаморфозите при пеперудите, това трябва да е разперването на крила след стадия на какавидата. Но вече не съм сигурна в това.

TEDxSofia: Защо се съгласи да бъдеш лектор на TEDxSofia 2019?

Мария: Освен убедителността на Деси Бошнакова? Вероятно, заради желанието ми да пипна туй, онуй, вероятно заради желанието да споделя идеи и опит.

TEDxSofia: Какво имаш да кажеш на публиката?

Мария: Нищо революционно. Обичайното, но по съвсем друг начин. Малко прозрения от другия край на планетата ни, където нечовешкия вятър издухва всяка топлеща илюзия и разбираш свирепия генезис на живота. Трудно разбираме какво се случва с нас, плашим се от бъдещето. Може би има защо. Но преди да се затрием, може би не е лошо да разберем какво и защо ни се случва. Малко биология и еволюция, това са очила без цвят, не носят радост или депресия. Само малко изненадващо прозрение.

TEDxSofia: Какво означава „Лов на вещици“ през 21 век?

Мария: Същото, което и през средновековието. Невежество, суеверие, истеричен страх от неизвестното, от различните, ограничение, закостенялост, жестокост, геоцентризъм.

TEDxSofia: Опиши ни Антарктида.

Мария: Мога да опиша прилежащия ѝ архипелаг – южношетландските острови, където се намира и остров Ливингстън. Уточнението е нужно, заради огромната разлика във всичко. През декемврийското си лято, Ливингстън гостоприемно посреща със сняг, ледници, планини, скали и камъни, заливи и плажове. Всичко на едно място. Времето се променя през 5 минути, вятърът почти не спира, но помага на слънцето да се прокрадва между облаците. Понякога и изненадващо късно, когато би трябвало да е нощ. Но тогава е и най-красиво – боядисва облаците и ледниците във всичките нюанси между оранжево и розово. Неописуем възторг за сетивата, забравили какво е цвят заради повсеместните черно-бели пейзажи. А ако слънцето и вятърът се спогодят поне за  час, морето в залива се преобразява и вади най-хубавото си тъмно синьо, за да те съблазни завинаги. В добро настроение, слънцето тук-там може да включи по-ярко срамежливото зелено на мъховете по трайно оголените от снега скали, или да пречупи светлина през плаващите парчета лед в дълбоко светло синьо. Привикнал на шума на цивилизацията, човек веднага би казал, че там цари безкрайна тишина. Но антарктическата тишина е какофония от звуци. Ледникът наблизо е най-гръмогласен. Пука и трещи, приказва му се след месеци сковаващо свистене на вятъра, разпада се с гръм на малки парчета, които водата блъска едно във друго и добавя ударните в оркестровото изпълнение. Свободните от лед територии пък са заети от пингвинарии, където врявата е нестихваща. В непрекъснато сновене между малките и лова в морето, пингвините се разпознават сред множеството по модулацията на гласа им. Малките пухкави бебета пък са непрекъснато гладни и пискат за храна. Имат повече от месец срок да станат самостоятелни и бързат да пораснат. Тюлените изпружени навсякъде около тях изглежда са поели птичата суетня като силно сънотворно, което не им позволява да установят тези двукраките с костюми като извънземни дали са реални или просто им се присънват.  

TEDxSofia:  „Човекът е човек, когато е на път“? Вярно или не? И защо?

Мария: Вярно е, че човек се чувства по-жив, когато тръгне. Вярно е, че сред анонимността на чуждото място, можеш без особени задръжки да бъдеш себе си. Вярно е, че изпитанията на пътя оголват по-често присъщия ти нрав и качества и те стават по-видими за околните. Но не е вярно, че те непременно са човешки, в смисъл на благородни. Но това е приятно клише, с което повечето са съгласни, заради усещането, че светът се отваря за живота покрай теб и става по-интензивен .


Кой стои зад обектива на TEDxSofia?

Днес ви запозная с Линда Александрийска. Фотограф и съмишленик на TEDxSofia, която всички ние считаме за част от екипа, макар да прекарва време с нас само в деня на самото събитие. Нейните снимки визуално преразказват последните две издания на формата. А чак сега ви разказваме за нея, защото самата тя не обича да дава интервюта, както повечето хора зад кадър.


Настоявам да се срещна с нея лично, за да не си изграждам впечатления посредством Фейсбук или сайта ѝ. От предварителната си подготовка за нея помня най-вече впечатляващата ѝ сватбена фотография. Заслужава си да и отделите време! В деня на срещата ни очаквам да се появи къдрава лъчезарна жена и се оглеждам за нея с интерес. Мисля си как да не я уплаша с много въпроси, а да я предразположа да си говорим искрено. Не очаквайте интервю тип въпрос – отговор. Хората замесени в TEDxSofia заслужават по-специално представяне.

Линда е сдържана на пръв поглед. Говори бавно. Косата ѝ е по-тъмна отколкото очаквам. Поръчва си безкофеиново кафе. Започваме да обсъждаме една болна тема – можем ли да се издържаме само с изкуство в България? Споделя ми, че оставя кариера в маркетинга, за да следва мечтата си да бъде фотограф.  И като много други хора, които срещам все по-често, решава да прави това, което обожава и преди всичко – да разполага със свободното си време!

Q: Защо се съгласи да снимаш за TEDxSofia доброволно?
А: Харесвам каузата, екипа, енергията. Харесвам да съм част от цялото нещо, от това да се разпространяват вдъхновяващи идеи. Дори един човек да си вземе частица от нечия лекция и тя да го накара да предприеме някакво действие в нова посока, това е достатъчно. Добре е да се ангажираме с каузи, в които вярваме.

Q: Каква е първата ти асоциация, когато чуеш „метаморфори“?
А: Плутон! Много ми е плутонианско
, хаха. Аз се интересувам от астрология и това е планетата на трансформациите. Освен това сега е в много особена позиция! Така че…. Нищо не е случайно!

Тук правим пауза, защото можете да си представите две жени да си говорят за астрология! Признавам, че се възползвам от познанията на Линда, за да я разпитам за себе си, асцендента си, драмите и т.н. и т.н. Добра е! И ако скоро се откаже от фотографията, сигурна съм, че ще е заради звездите.

Разгледайте работата на Линда тук.

И се оглеждайте за нея на 13 април. Сигурни сме, че ще я разпознаете, макар и скрита зад обектива.

Химия на Любовта

Заглавието, което виждате е взаимствано от това на Георги Господинов и неговата „Физика на тъгата“. И не случайно. Днес ще си говорим за научната дисциплина „Любов“. Има ли някой сред вас, успял да разгадае мистерията на любовта? И кога, ако не днес, когато половината свят, католически или не, чества Деня на влюбените, да не се запитаме точно това – каква е формулата за щастлива романтична връзка? Има ли научно обяснение за всичко, което се случва с нас емоционално, когато сме влюбени или разлюбени? Или може би е алхимия?

Всички сме чували изказвания от рода на „между нас има химия“. А замисляме ли се какво всъщност означава този израз, каква е истината в него и разгадаването му ще ни помогне ли да страдаме по-малко след раздяла? Учени твърдят, че влюбването е резултат от серия химични реакции, които протичат в мозъка и предизвикват съответни други ментални и физиологични реакции. С две думи – всичко, което преживяваме, докато сме влюбени са просто биохимични процеси. Възможно ли е емоциите, през които преминаваме заради даден човек, да имат просто и ясно научно обяснение?


Реших да помоля петима мои приятели да опишат любовта с 5 думи:
Никола:
1. Компромис
2. Комуникация

3. Сигурност
4. Отдаденост
5. Подкрепа



С риск да вляза в противоречие с един от лекторите ни, който на 13 април ще говори за химия, но без формули, а с най-увлекателни думи, ще трябва да кажа, че това за любовта и биохимичните реакции не ми звучи много убедително. Добре, за мимолетните връзки, които по-скоро определяме като плод на страст, може и да има някакво научно обяснение, но за останалите – онези, които променят теб, живота ти и възприятията ти – едва ли. Вие били ли сте в романтична връзка с човек, който след края ѝ оставя толкова дълбока следа във вас, че никаква химия не може да обясни или запълни пукнатината? А имали ли сте незабравими нощи, дълги разговори, свръхестествена интимност или отчайваща зависимост, които си обяснявате само чрез карма, съдба, Бог или каквото и да си изберете там наименование? Сигурна съм, че сте преживявали разстърстващи случки, които и до днес не можете да осмислите, камо ли да си обясните с химия.

Яна:
1. Компромис
2. Отдаденост
3.Загриженост
4. Внимание
5. Пълнота



Но днес давам шанс на науката да ме убеди, че любовта е химия, затова нека задълбаем още малко в нейните открития. Някои учени са убедени, че зависимостта към любовната емоция е близка до тази към определени наркотични вещества. И тази емоция се засилва още повече, когато сме отхвърлени. Хм, това звучи вече по-близо до реалността.  Знаем какво става, когато сме отхвърлени, нали? Сякаш някаква лудост ни обзема и още по-силно започваме да мечтаем за обекта си на желание. Това се примесва с чувство за малоценност и самокритика и нещата излизат извън контрол. В такива ситуации аз просто си казвам, че има някаква висша цел за тази неосъщественост и така продължавам напред. А дали, ако си обяснявах всичко с биохимични реакции, болката и разочарованието щяха да са по-малки?

П.С. Между другото пак на 13 април една дама е подготвила особено интересна лекция точно по темата за наркотичната зависимост и ще останете изумени как тя описва любовта към алтернативните усещания.

Тогава вече със сигурност можем да си поговорим за химия на любовта или обратното.

София:
1. Омраза
2. Разочарование
3. Тъга
4.Лъжа
5. Болка

Съветвам ви да изгледате клипа на TEDxBocaRaton, в който една симпатична руса жена – биолог говори по нашата тема, използвайки достатъчно терминология, че да звучи безкрайно убедителна за това как нашите усещания и реакции са плод на биохимични процеси. Аз я гледах два пъти. Изводът, който си направих беше: Слушай баба си повече!

    Мартин:
1.Уважение
2. Отдаденост
3. Компромис
4. Безкористност
5.Тръпка


Добре. Приемам, че няма свръхенергия, която влияе на случващото се около нас, няма съдба, няма прераждане и съответно не срещаш хора от предишни животи тук на Земята, с което да си обясняваш супер сложните ви взаимоотношения. Приемам, че се раждаме, живеем и умираме, а след това се разлагаме, за да подхраним почвата и кръговрата да продължи. Приемам, че се влюбваш в някого, защото изпитваш към него физическо привличане и подсъзнателно си разбрал, че е подходящ за създаване на поколение. Обаче с какво ще ми помогне това приемане следващия път, когато някой ме нарани, отхвърли, разочарова? Ще ми помогнат ли биохимичните реакции да преживея по-бързо някого, който съм считала за специален? За единствен?


 Дария:
1. Огън
2. Страст
3. Уважение
4. Щастие
5. Спокойствие

Защо никой от петимата ми приятели не употреби „химия“? А почти всички – „компромис“? Те са особено различни един от друг и все се надявах някъде да видя поне една „химия“.

В крайна сметка, с каквото и да си обясняваме любовта – за нея формула няма! Тя е повече алхимия, отколкото химия, заради метаморфозите, през които ни кара да преминаваме.

Още за всевъзможни емоционални, научни, персонални и виртуални метаморфози, ще имате възможност да чуете на 13 април, благодарение на лекторите, с които TEDxSofia ще ви изненада.


Метаморфози

Метаморфо̀за (от гръцки metamórphosis – преобразуване, изменение) – термин, означаващ преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Например – метаморфозата на поповата лъжичка в жаба; преносно – пълна промяна, видоизменение.

Свикнали сме да променяме всичко около себе си. Градовете, технологиите, навиците, природата, външния си вид. Изменихме естетическите си идеали, изкуството, морала, вярванията. Амбициите ни са нови, материални. Щастието вече не е само споделена любов и покрив над главата, както в романтична поема. То е съвкупност от недвижимо имущество (за предпочитане апартамент), партньор, ежегодни почивки на екзотични далечни места, телефон с отхапана ябълка за емблема и ръководна позиция.

„Ето, стремглаво нахлу във века на метала по-долен

всяка злина. Отлетяха Срамът, Верността, Правотата.

А вместо тях се явиха лъжи и коварни притворства,

хитрост, насилие, козни, престъпната страст към имане.“

                                                                             Из „Метаморфози“ на Овидий

Не променяме обаче себе си. От Древна Гърция, през Шекспирова Англия до съвременния глобален свят, Човек остава в клопката на своя нрав. Доброто и Злото водят своята безкрайна битка, а Мракът често се спуска в душите ни.

„Искаше не само посев човекът от тучната почва

и урожая дължим, той проникна и в земното лоно,

за да изравя блага — за желания лоши съблазън, —

дето ги хранеше тя до стигийските сенки наблизо.

Вредно желязото беше, но още по-вредното злато

бял свят видя, а войната, която воюва и с двете,

с окървавена ръка заразмаха оръжие звънко.“

 Из „Метаморфози“ на Овидий

Наблюдаваме ли метаморфози само извън човешката същност? Наистина ли не се променяме от раждането си до смъртта или дори да го правим, то е незначително или временно? Подобряваме ли живота си чрез високите технологии, или просто видоизменяме средата, комуникацията, транспорта? Дълбоко в себе си всеки вероятно осъзнава, особено четейки книги за отминали времена, че съставките на щастието са един и същи – и за бедните, и за богатите, и за профаните и за просветените. В края на деня трябва ли ни повече от въздух, вода, храна, взаимност, любов, надежда?! Просто сме свикнали да следваме максимата „Too much is never enough” (Tвърде много никога не е достатъчно). И блажени са ония, дето се задоволяват точно с толкова, колкото им е нужно.

Темата за метаморфозата – преносна и буквална, е толкова обширна и многопластова, че един текст не стига. И сто не стигат.

Затова на 13/04/2019 на TEDxSofia ще чуете истории за най-различни трансформации. Човешки, географски, архитектурни, химични, безжични, метафизични… Заслужават си.

Ела и изживей собствената си метаморфоза!

*Информация за билетите тук