TEDxSofia 2019 представя: Мария Чернева

Сигурни сме, че мнозинството от вас я помни от малкия екран. Мария Чернева звучи доста познато, нали? Тя прекарва почти 30 години в БНТ. Напуска я емоционално, по не особено приятен начин. Освен че е социално ангажирана дама, тя нищи здравни теми, авторка е на десетки филми и една книга. Не на последно място – тя е майка ! Наред с това е инициаторка на различни кампании, пет години защитава интересите на децата, като част от Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Активността ѝ в социалните мрежи доказва всичко написано по-горе. Решите ли да отделите две минути на стената ѝ във Фейсбук, то след изтичането им ще сте успели да си изградите собствена ярка идея за тази жена. Ние, изключително впечатлени от работата ѝ за списание “Космос” и арктическата ѝ мисия, приготвихме специален въпрос точно за това. Прочетете отговора ѝ внимателно. Той е същински кратък разказ и те пренася мигновено в един далечен, непознат, студен свят. Но най-вече, показва ви малка частица от душата на Мария.

За каква ли метаморфоза ще говори Мария на TEDxSofia 2019? Опитайте се да отгатнете от отговорите ѝ и ви чакаме на 13 април в Rainbow plaza, за да я чуем  заедно.

TEDxSofia: Ако се срещаме за първи път какво ще ни кажеш за себе си?

Мария: Мразя да мразя, обичам да се смея, щастлива съм да научавам разни интересни истории, ненаситна съм даже, имам точната професия за целта. Научих се да не се депресирам, заради кривата ни действителност, явно ще трябва да я поправяме.

TEDxSofia: Каква беше преди 10 години?  

Мария: Същата.

TEDxSofia: Каква искаш да си след 10 години?

Мария: Същата.

TEDxSofia: Вярваш ли, че хората се променят?

Мария: Така трябва. Може и да не е непременно коренно, но количествено със сигурност.  

TEDxSofia: Коя е най-голямата метаморфоза, която си наблюдавала досега?

Мария: Драстичната промяна на нашето общество, на системата ни след 10 ноември. Но аналогия на метаморфозите при пеперудите, това трябва да е разперването на крила след стадия на какавидата. Но вече не съм сигурна в това.

TEDxSofia: Защо се съгласи да бъдеш лектор на TEDxSofia 2019?

Мария: Освен убедителността на Деси Бошнакова? Вероятно, заради желанието ми да пипна туй, онуй, вероятно заради желанието да споделя идеи и опит.

TEDxSofia: Какво имаш да кажеш на публиката?

Мария: Нищо революционно. Обичайното, но по съвсем друг начин. Малко прозрения от другия край на планетата ни, където нечовешкия вятър издухва всяка топлеща илюзия и разбираш свирепия генезис на живота. Трудно разбираме какво се случва с нас, плашим се от бъдещето. Може би има защо. Но преди да се затрием, може би не е лошо да разберем какво и защо ни се случва. Малко биология и еволюция, това са очила без цвят, не носят радост или депресия. Само малко изненадващо прозрение.

TEDxSofia: Какво означава „Лов на вещици“ през 21 век?

Мария: Същото, което и през средновековието. Невежество, суеверие, истеричен страх от неизвестното, от различните, ограничение, закостенялост, жестокост, геоцентризъм.

TEDxSofia: Опиши ни Антарктида.

Мария: Мога да опиша прилежащия ѝ архипелаг – южношетландските острови, където се намира и остров Ливингстън. Уточнението е нужно, заради огромната разлика във всичко. През декемврийското си лято, Ливингстън гостоприемно посреща със сняг, ледници, планини, скали и камъни, заливи и плажове. Всичко на едно място. Времето се променя през 5 минути, вятърът почти не спира, но помага на слънцето да се прокрадва между облаците. Понякога и изненадващо късно, когато би трябвало да е нощ. Но тогава е и най-красиво – боядисва облаците и ледниците във всичките нюанси между оранжево и розово. Неописуем възторг за сетивата, забравили какво е цвят заради повсеместните черно-бели пейзажи. А ако слънцето и вятърът се спогодят поне за  час, морето в залива се преобразява и вади най-хубавото си тъмно синьо, за да те съблазни завинаги. В добро настроение, слънцето тук-там може да включи по-ярко срамежливото зелено на мъховете по трайно оголените от снега скали, или да пречупи светлина през плаващите парчета лед в дълбоко светло синьо. Привикнал на шума на цивилизацията, човек веднага би казал, че там цари безкрайна тишина. Но антарктическата тишина е какофония от звуци. Ледникът наблизо е най-гръмогласен. Пука и трещи, приказва му се след месеци сковаващо свистене на вятъра, разпада се с гръм на малки парчета, които водата блъска едно във друго и добавя ударните в оркестровото изпълнение. Свободните от лед територии пък са заети от пингвинарии, където врявата е нестихваща. В непрекъснато сновене между малките и лова в морето, пингвините се разпознават сред множеството по модулацията на гласа им. Малките пухкави бебета пък са непрекъснато гладни и пискат за храна. Имат повече от месец срок да станат самостоятелни и бързат да пораснат. Тюлените изпружени навсякъде около тях изглежда са поели птичата суетня като силно сънотворно, което не им позволява да установят тези двукраките с костюми като извънземни дали са реални или просто им се присънват.  

TEDxSofia:  „Човекът е човек, когато е на път“? Вярно или не? И защо?

Мария: Вярно е, че човек се чувства по-жив, когато тръгне. Вярно е, че сред анонимността на чуждото място, можеш без особени задръжки да бъдеш себе си. Вярно е, че изпитанията на пътя оголват по-често присъщия ти нрав и качества и те стават по-видими за околните. Но не е вярно, че те непременно са човешки, в смисъл на благородни. Но това е приятно клише, с което повечето са съгласни, заради усещането, че светът се отваря за живота покрай теб и става по-интензивен .